Перевод с болгарского.
Нет тех дней от былого простора…
беспросветная мгла тяготит…
Сердце стонет от скорби и горя
и болит, и болит, и болит…
Кто услышит мои разговоры?
Чужды вам моя боль и беда…
Но когда, же мне двери откроют
Но когда, же… когда, же… когда?...
Как бродягу бездомного судят,
Я пришел - долгий путь позади
Отворите мне, милые люди,
Я один!... Я один!... Я один!
Ничего кроме горя не знаю!
И винить никого не хочу…
Я присяду тихонечко с краю
помолчу… помолчу… помолчу!
Есть дороге конец и начало,
Если ливень – уймутся дожди,
От тоски мое сердце устало,
но не будет покоя - не жди…
2014 г.
ОТКРОВЕНИЕ… Пеньо Пенев.
(оригинал текста)
На те жал е на дните простора,
накипял от без пътни мъгли...
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...
Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворят...
До кога… До кога… До кога?...
Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!.. Аз съм сам!.. Аз съм сам!
Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко въгъла седнална стола
ще мълча… ще мълча… ще мълча!
Всеки път има край и начало,
дъжд за плиска ли — ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...